Обикновено не пациентът пръв разбира за проблема, а човекът, който спи до него. Звукът е труден за сбъркване — сухо, ритмично стържене посред нощ, което на сутринта самият „виновник“ изобщо не помни. Скърцането със зъби насън, познато в медицината като бруксизъм, работи тихо в тъмното. Следите му обаче остават и рано или късно се появяват на светло — най-често в зъболекарския кабинет, преди човекът да е усетил каквото и да било.
Като зъболекар с дългогодишна практика в Пловдив мога да кажа, че бруксизмът е от онези състояния, които по-често диагностицирам аз, отколкото ги съобщават пациентите. И това не е случайно — през нощта нямаме контрол върху челюстта си, а силата, с която стискаме и стържем зъбите насън, често надвишава силата на нормалното дъвчене.
Откъде идва напрежението в челюстта
Дълго време се смяташе, че основната причина е неправилната захапка — че зъбите „не си пасват“ и челюстта търси удобна позиция, стържейки. Днес знаем, че картината е по-сложна. Захапката има значение — един липсващ зъб, по-висока стара пломба или коронка могат да променят начина, по който челюстите се срещат. Но водещата роля най-често принадлежи на нервната система: стрес, тревожност, неспокоен сън. Челюстните мускули са едни от най-силните в тялото и се оказват удобно място, където напрежението от деня да се „складира“ през нощта.
Пациентите ме питат защо скърцат точно те, след като всички живеем със стрес. Честен отговор няма — при едни напрежението отива в раменете или стомаха, при други в челюстта. Значение имат и качеството на съня, някои медикаменти, тютюнопушенето, вечерната употреба на алкохол и кафе. При децата бруксизмът е доста разпространен и обикновено отшумява с възрастта, но за него ще стане дума по-долу.
Важно е да различим и двата варианта на проблема. Нощният бруксизъм е несъзнателен и се случва в съня. Дневният е по-скоро стискане, отколкото стържене — хващате се, че челюстите Ви са здраво притиснати, докато шофирате, работите на компютър или се ядосвате. Много хора имат и двете.
Какво виждам в кабинета, преди Вие да усетите нещо
Зъбите разказват историята си доста откровено. Първият знак са излъсканите равни площадки по дъвкателните повърхности — там, където естествените върхове и бразди на зъба са изтрити от триенето. Когато допра горните и долните зъби на такъв пациент, площадките си пасват като ключ и ключалка. Това не се получава от дъвчене на храна.
Следват отчупени ръбчета на предните зъби, фини пукнатини в емайла, които се виждат при насочена светлина, пломби, които се чупят или падат „без причина“. По меките тъкани също остават следи: бяла линия по вътрешната страна на бузите, отпечатъци от зъбите по ръба на езика. При хора, които стискат от години, дъвкателният мускул на бузата видимо се уголемява — лицето става по-широко в долната си част.
Затова понякога изненадвам пациент с въпроса „Скърцате ли със зъби нощем?“ още при рутинен преглед. Обичайната реакция е учудване. После човекът се прибира, пита партньора си — и се оказва, че звукът е познат на цялото семейство от години.
Сигналите, които тялото подава сутрин
Ако бруксизмът е по-изразен, той спира да бъде безсимптомен. Най-характерното оплакване е сутрешното: събуждате се с уморена, скована челюст, сякаш цяла нощ сте дъвкали нещо жилаво. Може да има тъпо главоболие в слепоочията, болка пред ухото, прещракване на ставата при отваряне на устата. Зъбите стават чувствителни на студено, защото изтъненият емайл вече не ги пази както преди.
Ето кое си заслужава да проследите в рамките на една-две седмици:
- Има ли напрежение или болка в челюстта при събуждане, което следобед отминава;
- Появява ли се главоболие в слепоочията предимно сутрин;
- Казвал ли Ви е някой, че издавате стържещ звук насън;
- Улавяте ли се през деня със стиснати зъби, без да дъвчете.
Две или повече „да“ са достатъчно основание за преглед. Не защото Ви заплашва нещо страшно утре, а защото изтритият емайл не се възстановява сам. Колкото по-рано се спре разрушаването, толкова по-просто и щадящо е решението.
Шината — какво може и какво не може
Основното средство, с което пазим зъбите при нощен бруксизъм, е оклузалната шина. Това е прозрачна пластина, изработена по отпечатък от Вашите зъби, която се носи по време на сън. Идеята ѝ е проста: щом челюстта така или иначе ще стърже, нека стърже върху пластмасата, а не върху емайла. Добре направената шина освен това разпределя натиска по-равномерно и при много пациенти отпуска претоварените мускули — сутрешната скованост намалява.
Тук дължа и една уговорка. Шината не лекува бруксизма, тя управлява последиците му. Ако причината е хроничен стрес, пластинката ще опази зъбите, но напрежението ще си остане — затова при изразени случаи съветвам да се работи и в другата посока: сън по режим, движение, по-малко кафе вечер, а понякога и разговор с психолог. Това не е формалност, а част от лечението. Когато пък причината е механична — висока пломба или липсващ зъб — коригираме първо нея.
Втората уговорка се отнася до готовите шини, които се продават свободно и се „сваряват“ у дома. Те рядко пасват добре, а зле пасваща шина може да измести захапката или дори да засили стискането. Шината е медицинско изделие и мястото ѝ на изработка е зъботехническата лаборатория — по отпечатък и под контрол на зъболекар, който после следи как работи.
А за дневното стискане най-полезен е един съвсем прост навик. Запомнете правилото: устните допрени, зъбите разделени. В покой горните и долните зъби не бива да се докосват — между тях трябва да остава малко разстояние. Залепете си напомняне на монитора или волана и всеки път, когато го видите, проверявайте къде е челюстта Ви. Звучи елементарно. Работи изненадващо добре.
И ако тази статия Ви е накарала да се замислите — не отлагайте прегледа за момента, в който нещо Ви заболи. Бруксизмът е най-лесен за овладяване именно в тихата си фаза, когато следите ги вижда само зъболекарят. Един периодичен преглед е достатъчен, за да разберете дали скърцането със зъби вече е оставило отпечатък при Вас.
Често задавани въпроси
Детето ми скърца със зъби насън. Трябва ли да се тревожа?
При децата скърцането със зъби е често явление и в повечето случаи отзвучава от само себе си с растежа и смяната на зъбите. Все пак споделете наблюдението си със зъболекаря при следващия профилактичен преглед — той ще прецени дали има изтриване или друга причина за внимание. Паника не е нужна, но наблюдението е разумно.
Може ли бруксизмът да изчезне без лечение?
Възможно е, особено ако е свързан с преходен стресов период — при отпадане на напрежението стърженето често намалява или спира. Проблемът е, че никой не може да предвиди колко ще продължи този период, а щетите по емайла междувременно се трупат и са необратими. Затова е по-сигурно зъбите да бъдат защитени, докато причината отшуми.
Колко време се носи шината и свиква ли се с нея?
Шината се носи нощем, докато има активен бруксизъм — при някои хора месеци, при други години, с периодични проверки при зъболекаря. Първите няколко нощи усещането е непривично, но огромната част от пациентите свикват бързо. С времето шината се износва вместо зъбите Ви — точно това е нейната работа — и при нужда се подменя.
Автор на статията
Лекар по дентална медицина · Пловдив
Д-р Валентина Попадийска е лекар по дентална медицина с над 30 години практика и собствен стоматологичен кабинет в Пловдив, създаден преди повече от 20 години. Завършила е Факултета по дентална медицина на Медицински университет – Пловдив и е специализирала Обща стоматология. Редовен член е на Българския зъболекарски съюз и работи с НЗОК. Научете повече за д-р Попадийска →
