Белите зъби и свежия дъх – признак за красота
Хората в Средновековието са считали свежият дъх и здравите, бели зъби за проява на красота.Поради липсата на напреднала медицина, те разчитали на превенцията. Историците ни имат обширни доказателства как хората обичали да си поддържат чисти зъбите чрез специално приготвени пасти, прахове за зъби и отвари за свеж дъх.
Противно на представянето на средновековни селяни с почернели и изгнили зъби, средният човек през Средновековието е имал зъби, които са били в много добро състояние. Един фактор е благоприятствал за това – рядкото срещане на захарта в диетата му. Повечето хора по това време на са могли да си позволят захар, а останалите я използвали пестеливо – обикновено като подправка или като незначителна съставка в рецептите. Използвали рядко и пестеливо дори и по-разпространените естествени захари – като тези в плодовете и меда. В добавка диетата им съдържала млечни продукти, богати на калций, зеленчуци и пълнозърнести храни, които не причинявали разпадане на зъбите и образуването на кариес. Точно такъв тип хранене препоръчват и съвременните стоматолози.
Кариесите
Следователно не е изненадващо, че кариесите са били много по-малко разпространени през Средновековието, отколкото стават в по-късните векове, когато масовия внос на захар от тропиците я вкарва в дома на всеки. Проучвания на археологически данни от средновековния период показват, че през Средновековието средно само 20% от зъбите показват някакви признаци на разпадане, за разлика от до 90% в някои популации на ранния ХХ век. По-чест проблем през средните векове е било не загниването на зъбите, а тяхното износване. Яденето на твърд като камък хляб като част от почти всяко хранене довеждало до осезаема зъбна абразия от песъчинките в храната, които през годините постепенно изтърквали емайла. До известна степен това всъщност помагало да се предотврати появата на кариеси, тъй като зъбите на обикновените хора са имали по-малко пукнатини, в които да се натрупва плаката. Но в дългосрочен план това почти винаги водило до пълната абразия на дентина и загуба на зъба.
Пастите за зъби
В допълнение към правилното хранене, средновековните хора почиствали зъбите и венците си с груба ленена кърпа. Имало е различни рецепти за пасти и прахове, които можели да бъдат намазани върху кърпата, за да помогнат за почистването на зъбите, за тяхното избелване и за подпомагане на свеж дъх. Градинският чай с кристали сол е била популярна смес. Друга била смачкани паста от пипер, джоджен и каменна сол. Повечето съдържали абразив и ароматна билка, но в някои държави, използвали и подправки като канела, индийско орехче и карамфил.
Водите за уста били базирани на вино или оцет, и подправени с билки и подправки. Често добавяни била ментата, ригана и канелата. Дъвченето на семена от копър, магданоз или карамфил са били най-срещаното лечение против лош дъх.
Зъболекарите в Средновековието
Фактът, че зъбна хигиена била сравнително добра в сравнение с по-късните периоди биха било от полза за хората, тъй като стоматологичната помощ била на доста лошо ниво. Стандартното лечение се състояло от изваждане на болезнения зъб от местния бръснар и без упойка, ако не се брои алкохола преди операцията. По-опитните и квалифицирани зъболекари лекували рак на устата чрез изрязване на засегнатата тъкан и обгарянето и. Има доказателства за съществуването на протези, направени от кост от крава или човешки зъби, но само най-богатите можели да си ги позволят.
Като цяло въпреки средновековния зъбна хигиена имала същите цели, както и днес – бели зъби и свеж дъх. Средновековните хора успели да разработят няколко ефективни начина за поддържане и на двете.
Като зъболекар в Пловдив ви препоръчвам да се грижите своевременно за вашите зъби чрез превантивни периодични прегледи,