Повечето мои пациенти над четиридесет не идват заради кариес. Идват, защото са забелязали нещо в огледалото: зъбите им изглеждат по-дълги, отколкото преди десет години. Не са пораснали, разбира се — венците са се оттеглили. Това е само една от промените, които тази възраст носи. Тиха, безболезнена в началото и напълно управляема — стига грижата за зъбите да се промени заедно с тях.
Защо зъбите изглеждат „по-дълги“
Венецът се оттегля толкова бавно, че никой не улавя момента, в който започва. Причините са няколко и често се комбинират: години енергично миене с твърда четка, търкане настрани вместо от венеца към зъба, нощно стискане и скърцане, нелекувано възпаление на венците. Когато венецът се смъкне, се разкрива шийката на зъба. А коренът под нея не е покрит с емайл, а с цимент — по-мека тъкан, която се износва по-бързо и по-лесно развива кариес.
Първият сигнал обикновено е чувствителността: кратка, остра болка при студено, сладко или при допир с четката на едно и също място. Оттегленият венец не се връща сам. Но процесът може да бъде спрян — с мека четка, внимателни движения без натиск и лечение на възпалението, ако има такова. Продължите ли да търкате силно „за да е чисто“, постигате обратното. След тази възраст добрата грижа за зъбите е въпрос на техника, не на сила.
Сухата уста — дребно оплакване с големи последствия
Слюнката е защита, за която не се замисляме, докато я има. Тя отмива остатъците от храна, неутрализира киселините след хранене и доставя минерали, които непрекъснато „кърпят“ емайла. След четиридесет обаче мнозина започват да приемат лекарства — за кръвно налягане, антидепресанти, антихистамини — и много от тях намаляват слюнката като страничен ефект. Не лекарството уврежда зъбите. Липсата на слюнка го прави.
Резултата виждам редовно в кабинета: кариеси при хора, които дълги години не са имали нито един, най-често точно по разкритите шийки. Затова казвайте на зъболекаря си какви лекарства приемате — това не е формалност, а променя как Ви наблюдаваме. Не спирайте нищо на своя глава. Помагат простите неща: вода на малки глътки през деня и дъвка без захар, която стимулира слюнчените жлези. Разумно е да ограничите и честото похапване на сладки и лепкави храни — при суха уста киселинната атака върху зъбите се задържа по-дълго. Ако се събуждате нощем с пресъхнала уста, споменете и това — понякога причината е дишане през устата и решението минава през друг специалист.
Пломбата, която помни друго десетилетие
Нито една пломба не е вечна, колкото и добре да е направена. След години служба ръбовете ѝ се износват и между нея и зъба може да се появи микроскопична пролука. Там понякога тръгва нов кариес — под пломбата, невидим с просто око, откриваем само на рентгенова снимка. Има и друг риск: голямата стара пломба отслабва стените на зъба. Пациентите ме питат защо здрав наглед зъб се е счупил на ядка или костилка — отговорът почти винаги е точно такава пломба, носена още от студентските години.
Това не означава, че старите пломби се сменят „профилактично“. Всяка смяна отнема и малко здрава тъкан, така че здрава пломба не се пипа. Следим я. Сигналите, че нещо се е променило: болка при отхапване на определено място, ръб, който езикът постоянно закача, потъмняване около пломбата или отчупено парченце. Всеки от тях е повод да я погледнем, преди да е станала повод за кореново лечение.
Какво гледам на преглед при пациент над четиридесет
Прегледът след тази възраст не е по-дълъг — фокусът му е друг. Ето какво проверявам всеки път:
- Венците — има ли кървене, докъде е стигнало оттеглянето, каква е дълбочината на джобовете около зъбите. Записваме стойностите, за да ги сравняваме при следващото посещение.
- Старите пломби и корони — ръбове, пукнатини, съмнение за кариес под тях; при нужда правим снимка.
- Следите от стискане и скърцане — изтъркани ръбове на зъбите, за които пациентът често изобщо не подозира.
- Лигавицата — език, бузи, небце. Оглед, който отнема минута, а е най-важната минута от целия преглед, защото ранните изменения там не болят.
- Сухотата в устата — заедно със списъка с лекарства, който обикновено върви с нея.
Нищо от този списък не можете да проверите сами вкъщи. Затова грижата за зъбите след четиридесет започва с редовния периодичен преглед — на всеки шест месеца, дори нищо да не боли. Почти всички промени, за които стана дума, са безболезнени, докато не напреднат. Болката е късен симптом, не ранен.
А между прегледите има три сигнала, при които не чакайте следващия час по график: кървене при миене, което не отшумява за седмица-две, чувствителност, която се задържа и се засилва, и болка при отхапване на едно и също място. Никой от тях не е повод за тревога — но всеки е повод за преглед. Колкото по-рано дойдете, толкова по-малка е намесата. Това правило важи на всяка възраст, а след четиридесет важи двойно.
Често задавани въпроси
Колко често трябва да ходя на зъболекар след 40?
Общоприетата препоръка е преглед два пъти годишно. Ако имате заболяване на венците, много стари пломби или изразена сухота в устата, зъболекарят може да Ви покани по-често — на три-четири месеца, докато състоянието се стабилизира. Интервалът е индивидуален и се преценява според това, което виждаме при Вас, а не по календара на съседа.
Може ли оттеглен венец да се възстанови?
От само себе си — не; венецът не израства обратно. Процесът обаче може да бъде спрян, ако се отстрани причината: твърдата четка, грешната техника на миене, възпалението или скърцането. В подбрани случаи съществуват и хирургични методи за покриване на разкрития корен, но дали са подходящи за Вас, се преценява след преглед.
Трябва ли да сменя старите си пломби, щом нищо не ме боли?
Не. Здрава стара пломба не се сменя само заради годините ѝ — всяка подмяна отнема и малко здрава зъбна тъкан. Сменяме я, когато има причина: кариес под нея, пукнатина, износен или отчупен ръб. Точно затова тя се проверява на всеки преглед, включително периодично и на рентгенова снимка.
Автор на статията
Лекар по дентална медицина · Пловдив
Д-р Валентина Попадийска е лекар по дентална медицина с над 30 години практика и собствен стоматологичен кабинет в Пловдив, създаден преди повече от 20 години. Завършила е Факултета по дентална медицина на Медицински университет – Пловдив и е специализирала Обща стоматология. Редовен член е на Българския зъболекарски съюз и работи с НЗОК. Научете повече за д-р Попадийска →
